Алла Пугачева / Дискография

  Alla Pugacheva / Discography

Home > More press > 1976
Click to view full size image
Телевизия-радио (Болгария) 1976

АЛЛА ПУГАЧОВА
Зад себе си е оставила десет години работа в естрадата. Имало е и творчески победи, и огорчения.
И все пак нейната популярност в Съветския съюз дойде след победата й на международния конкурс „Златният Орфей" в България. За блестящото изпълнение на песента на Емил Димитров „Арлекино" Алла Пугачова получи Голямата награда на този конкурс.
Нашият московски кореспондент Вячеслав Янчевски се срещна с Алла Пугачова и разговаря с нея:
— В радиото и телевизията се получават много писма, в които радиослушателите и телевизионните зрители молят да им разкажем как стигнахте до изпълнението на „Арлекино".
— Да отговоря на този въпрос, тoвa означава да запозная този, които го задават, с моята сценична биография.
Тя е много кратка. Стремежът да пея се появи, когато започнах да уча в диригентско-хоровия отдел на музикалното училище „Иполитов—Иванов”. Веднъж попаднах на репетиция на програмата „Пиф-паф" от Александър Лифшиц и Александър Ливенбук в Московския дом на учителя. За програмата трябваше солистка. Престраших се и изпях песничката „Роботът". Хареса им се и започнах да участвувам в програмата. Но още с първите си излизания на сцената разбрах, че за естрадна певица не ме бива. Продължих отново да се уча. Участвувах в културно-творческите пътуващи бригади на радиостанция „Юность" по строителните обекти в Сибир и Крайния Север. След завършването на училището „Иполитов — Иванов" ме назначиха в Липецката филхармония, където започнах работа с вокално-инструменталния ансамбъл „Нов електрон", под диригентството на Валери Приказчиков. Това за мен беше първата истинска професионална школа. Струва ми се, че от там фактически започна и моето актьорско амплоа — артистично-драматургическото изпълнение на песните. Когато разбрах това, реших да опитам силите си с голям оркестър. Тази моя мечта ме заведе при оркестъра на Олег Лундстрем. Там ме научиха не само да изразявам смисъла на песента, но и да пея, как то трябва. Постъпването ми в ансамбъла на Павел Слободкин завърши окончателно оформянето ми като певица, каквато ме познава публиката днес. И дотогава пеех хубави песни, но те, в това сега съм дълбоко убедена, не бяха „мои". А аз винаги мечтаех за песни с голям сюжет, за песни със силни чувства.
Днес мога твърдо да кажа, че „Ермолова от Чистите езера" и „Арлекино" са мои песни.
— С какво ви помогна при избора на вашите песни ансамбълът „Веселите момчета"?
— „Веселите момчета" е колектив с напълно съвременен маниер на пеене. И по-рано аз също се откроявах по маниера на изпълнението си сред останалите изпълнители. Много често това беше в моя вреда. С този ансамбъл аз сякаш се слях изцяло.
Ако трябва да говоря за "Арлекино", трябва да кажа, че дължа особено много на аранжимемта на Павел Слободкин.
— Алла, вие имате в България много приятели и поклонници. Какво бихте искали да им кажете чрез страниците на вестник „Телевизия — Радио"
— Безкрайно много. И думи на гореща обич, и чувство на нежна благодарност. В България аз оставих частица от сърцето си. Мечтая за нова среща с нея, с нейния чудесен и мил народ.
mladezh_11-76.jpg Yuzhnaya_pravda_26_03_76.JPG Billboard_1976-02-21.jpg Variety_(USA)_February_1976.jpg komsomolska_iskra_14_06_76.jpg televizia-radio_1976.jpg selskaya_nov_30_12_76.jpg severomorskaya_pravda_30_12_76.jpg bulgaro-sov_druzhba_2-76.jpg cheremkhovsky_rabochy_23_12_76.jpg Panorama_38-76.jpg
Rate this file (No vote yet)
Rubbish
Poor
Fair
Good
Excellent
Great
 

Choose your language: