|
Паралели (Болгария) 27-75 (3-9 июля)
На чашка кафе с Алла и Уейн
Исках да пиша за ленинградчанката Ала Пугачова, носителката на тазгодишната Голяма награда на международния фестивал на българската песен „Златният Орфей“. Но когато се видяхме в бара на хотел „Сатурн“ на „Слънчев бряг“ и седнахме на чаша кафе, при нас дойде и англичанинът Карл Уейн, който спечели първата награда. Приятна изненада, макар че темата на интервюто се промени.
Алла и Уейн станаха любимци на фестивалната публика, позволявам си да добавя — и на онези, които ги видяха и слушаха на малкия екран. Уейн беше очарован от певицата и рускинята Алла.
Кафето изстиваше, а Алла не посягаше към чашката. Преди това ми каза, че чувствува страшна нужда от кафе, за да се съвземе малко от вълнението за наградата. Подсетих я.
Тя се засмя с пленяващата си усмивка и тъкмо отпи първата глътка, когато сияещ към масата идваше Уейн. Той разбра за интервюто и каза:
— Моля, започнете интервюто си с мис Алла така. . . — Спря за миг, погледна Алла с топлите си сини очи и допълни: — Алла е не само красиво момиче, но и изключителна певица. . .
Алла е наистина рядко чаровна. Стройна, с коси, които имат цвят на кестен, и същите очи. Лицето й е много одухотворено и ласкаво. В поведението си е непринудена и сърдечна. В разговор се откроява живият й ум. На сцената покорява с артистичността и гласа си, изискаността на облеклото си. В ежедневието Алла прилича на малко палаво момиче, което току-що се е разделило с куклите си.
— Уейн, какво най-много Ви харесва у певицата Алла? — поисках той да се конкретизира в преценката си.
— Тя притежава изумителен усет към песента. От всяка песен Алла прави своя неповторима песен. Изпитах голямо удоволствие още когато чух първото й изпълнение на фестивала. Рядко се среща певец, който като нея да съчетава артистичност на поведението, красив глас и професионална техника.
Алла отбеляза, че тя би искала да постигне професионална техника, за която говори Уейн, но според нея тепърва й предстои сериозна работа в тази насока. Все още нямала точна преценка за възможностите си и за бъдещето си като естрадна певица. По този повод разказа, че е завършила музикално училище. Няма никакъв професионален стаж, нито е пяла извън Съветския съюз. България е първата й среща с чуждестранна публика и щастливата й звезда.
Оказа се, че и първата песен в репертоара й е българска. Като студентка участвувала в кръжока по художествена самодейност. За дебюта й на сцената български студент я насочил към песен, изпълнявана от Лили Иванова. Успехът й бил огромен.
— С какво Ви привлече песента „Обичам те, Ленинград“ на композитора Ангел Заберски ?
Алла буквално преобрази песента и по думите на Уейн я направи своя.
— Тя ми допадна с мелодичността и с близостта си до руската интонация.
Струва ми се, че прояви деликатност и не каза истината. Алла просто направи нова песен.
— А какво ще кажете за „Арлекино“ на Емил Димитров?
— Когато я чух, си помислих — ето това е песента, която трябва да изпълня на фестивала „Златният Орфей“. Разубеждаваха ме, че е стара песен и трябва да се спра на друга. Аз обаче реших, че от нея ще създам нова песен.
Алла постигна това. Публиката аплодира нейния „Арлекино“, както не аплодира никоя друга песен.
— На фестивала ли я изпълнихте за пръв път? — поинтересува се Уейн.
— Да — отговори тя.
— Удивително — додаде Уейн, — та Вие я изпяхте със съвършен професионализъм.
— Към какви песни имате предпочитание? — отново се обърнах към Алла.
— Стремя се да бъда взискателна към репертоара си. Избирам най-новото, най-сложното й най-интересното. Разбира се, по моя преценка.
Допълни, че сега в Съветския съюз се оформя ново поколение млади естрадни изпълнители, което внася свои тенденции в съветската естрада и нещо много съвременно в интерпретацията си на песните. Причислява се към това поколение.
— Мнението Ви за фестивала „Златният Орфей“?
Въпрост ми бе отправен най-напред към Алла, а след това и към Уейн.
— „Златният Орфей“ е от най-популярните и авторитетни фестивали в Европа. Това, което чух на негова сцена, бе изключително на професионално и художествено ниво. Убедена съм, че за всички млади певци, които участвуват, фестивалът е добра школа за новите тенденции в развитието на естрадното изкуство, за едни от най-добрите му образци.
Уейн каза:
— Ставам най-ревностен пропагандатор на „Златният Орфей“. Сега мога да преценя, че за съжаление във Великобритания той не е заел необходимото място. Заедно с моите колеги и представителите на Би Би Си, които присъствуваха на фестивала, ще направим всичко необходимо той да стане известен на най-широките английски среди. Фестивалът с благородната си мисия да даде път на млади таланти, с професионалното си равнище, с чудесната атмосфера на сърдечност и приятелство заслужава най-искрени адмирации и подкрепа.
— Мислите ли, че българските песни могат да влязат в репертоара на английски естраден изпълнител? — продължих въпросите си към Уейн.
— За мен творбите на българските композитори са едно откритие. Те са подходящи за моя глас и маниер на изпълнение. В репертоара си имам четири български песни, но смятам да подготвя още. Мога да твърдя от личен опит, че песните се възприемат много добре от взискателната публика на средна възраст. Веднага, като се завърна, ще запиша на грамофонна плоча „Колко радост има“ на Зорница Попова. Тази песен ми донесе първата награда.
— Очаквахте ли да станете лауреат на „Златният Орфей“?
— Бях удивен, като ми съобщиха. Трябва да си призная, че след като чух Алла Пугачова, почувствувах, че конкуренцията на фестивала ще бъде много силна.
— Фестивалната публика Ви посрещна много сърдечно — припомних му.
— Щастлив съм, че бях така добре приет от българската публика — една извънредно компетентна публика.
— Какъв спомен ще отнесете от България?
Алла:
— Обич към всичко българско.
Уейн:
— Нейното слънце, нейните рози, искреността и приятелството на българина.
Бинка Милева
|
|
|
|
