|
Комсомолска искра (Пловдив, Болгария) 14.06.76
"АРЛЕКИН Я ВИДНО НЕ ПЛОХОЙ"
Алла Пугачова няма нужда да бьде представяна на пловдивските читатели. Може да се каже, че откакто эавоюва Голямата награда на миналогодишния «Златен Орфей", тя е най-любимата съветска изпълнителка у нас.
Сега Алла пее заедно с популярння съветски вокално-инструментален състав „Веселите момчета" (ръководител — Павел Слободкин). След успешни турнета в ГДР и Чехословакия, Алла Пугачова с на едноседмична обиколка из България, а преди няколко дни се състоя и концертът й в Пловдив, след който тя бе любезна да отговори на няколко въпроса.
— Алла, какво бе за Вас Болгария преди „Златният Орфей?
— Искрено казано — не я познавах, но представата ми за нея се оказа доста точна — една прекрасна, приятелска, топла страна. Само че климатът тук е малко необичаен за мен, слънцето е твърде силно, предпочитам влагата на Прибалтика. А в Пловдив най-силно ме впечатлиха две неща — Старият град и Хълмът
на освободителите с Альоша.
— Вие сте пяла „Арлекино" и пред чужда публика — немска, френска — как бе посрещната там песента!
— Да, на фестивале МИДДЕМ във Франция пях „Арлекино" и тя има такъв успех, че се питах — във Франция ли съм или в България? Същото бе и в ГДР, където пях песента на немски. Cera съм обещала издаването на първата дългосвиреща плоча, където, разбира се, ще бъде включена и „Арлекино".
— Кога разбрахте, че връщане назад няма, че ще се отдадете на естрадната музика?
— Сигурно ще се изненадате, но съвсем наскоро — едва на „Златният Орфей". Аз пея отдавна, но на три пъти съм захвърляла всичко и после пак съм започвала. Знаете ли, ще ви доверя, че бях решила "Златният Орфей" окончателно да определи съдбата ми — ако не бях победила, щях да се откажа и да стана режисьор...
— Значи, това е другото Ви голямо влечение...
— Да, когато престана да пея, искам да започна да режисирам.
— Интересно защо не сте станала актриса...
— До „Златният Орфей" този въпрсс не се е поставял пред мен. А оттогава непрекъснато ми звънят и ме канят
да участвувам във филми, но аз отказвам. Човек може да направи само един филм, но това трябва да бъде филм за цял живот, изстрадан, като "Арлекино"... А сега аз пея няколко песни в един филм, но не се снимам в него. Вместо мен играе момиче, което прилича на мен, но... е друга, разбира се, и ще ми бъде малко неприятно, ако част от публиката ни обърка.
— И все пак каква е тайната на контакта Ви с публиката, на тази хипноза...
— Аз излизам на сцената не като певица — бих казала не и като жена — а като човек, човек, който може да бъде и весел, и тъжен, и нещастен, и слънчев. Внимавам много при подбора на песните си и ако те са весели — и аз се развеселявам, ако са тъжни — тъгувам. Това са песни без фалш. Но най-важното е на сцената да излезе един човек — грешат тези, които мислят, че най-важното е гласът...
— Значи не сте съгласна с от Росини, че певецът трябва да лритежава три качества: глас, глас, глас...
— Не, в никакъв случай. Това може да се отнеся до оперния певец, но не и до естрадния. Ако трябва да посоча трите най-важни качества, бих се спряла на: 1. Искреност, 2. Вокална техника 3. Убеденост в това, което се пее. И затова, както ви казах, старателно подбирам репертоара си — доста често връщам текстовете за преработки.
— А новият текст на „Арлекино"?
— Аз дадох идеята, така както чувствувах, че трябва да бъде песета. Естествено, самите стихове не са писани от мен.
— А каква сте Вие в живота, Алла? Нима въздействието на „Арлекино" идва и от някаква вътрешна близост...
— Толкова е трудно да говори човек за себе си... Но вие сте прав, вътрешна близост има. Иэобщо в живота
аз съм доста по-различна, отколкото на сцената — например контактите с другите хора не ми се отдават лесно — и същевременно съм си същата.
— Често задават на музикантите въпроса от кого са се учили...
— Малко ми е трудно да отговоря. Преди всичко — от фолклора. Ще се учудите, но няма да спомена името
на нито една наша естрадна певица. Дълбоко в себе си се чувствам много близка с великата Едит Пиаф, въпреки че тя е трагична, аз траги-комична актриса, а и животът ни е различен. Но като че ли истинската ни същност е еднаква.
— През последните години сме свидетели на истински "бум" на ангажираните песни...
— Имам в репертоара си една силно политическа, ангажирана песен, но все еще не смея да я изпълня, има да се до изпипва. Но всъщност не са ли повечето от песните ми ангажирани — със самия факт, че аз утвърждавам с тях любовта, живота, приятелството, човека — и в крайне сметка — мира?
— Вашего пожелание за читателите на „Комсомолска искра"?
— Жить, жить, жить!
Интервюто води Николай БЛИЗНАКОВ
|
|
|