
|
Пулс (София, Болгария) 03.09.85 (№ 36)
Против индустриализация на музиката
Интервю с Алла Пугачова
— Когато на Запад ме питат: „Как „нашата" поп-музика влияе на „вашата"?“, винаги отговарям по един и същ начин: „Аз не ви питам как "нашата" музика влияе на "вашата". А влияе — с мелодии, ритми, с руските пляски. Достатъчно е да си припомним, че „Чингизхан“ се появи в репертоара на популярните групи на основата на нашия „Казачок".
Това казва 35-годишната Алла Пугачова, съветската суперзвезда на поп-музиката. Тиражът на нейните плочи е приблизително двеста милиона. И песните й са обичани, те се слушат и пеят както от ученици, така и от възрастни хора. Има и такива, които не могат да ги понасят. Само безразлични няма — а това е още едно доказателство за нейния голям талант.
В биографията на Алла Пугачова няма необикновени страници. Родена е в работнически квартал на Москва, завършва музикално училище, започва да работи като концертмайстор в цирково училище, оженва се, ражда дъщеря. .. Но през цялото време се стреми да стане естрадна певица. И... става. Неочаквано за повечето от специалистите получава широко признание, най-вече сред младежта. Отношението на младите към нея е известно. А отношението на Пугачова към тях?
— Алла, какво според Вас липсва на съвременната младеж?
— Самостоятелност. Упоритост, когато трябва да се отстоява собственото мнение. Само в младостта може да се експериментира, без да се страхуваш от грешки. След това безстрашието като че ли изчезва някъде.
— Всичко ли, за което си мечтаехте, когато бяхте на 20 години, се сбъдна?
— Всичко.
—Тогава мечтаехте ли за сегашната си популярност?
—Да съм мечтала, не е най-точната дума, но сякаш предчувствувах. Да вярваш в собствената слава е нелепо. Но да вярваш в себе си, е вече съвсем друго. Важното е само вярата да не прераства в самоувереност.
— Какво мислите за т. нар „проблем между бащи и деца“? При Вас с Кристина има ли въпроси, по които да не се разбирате? (Дъщерята на Алла — 14-годишната Кристина Орбакайте, след прожектирането на филма „Чучело“ в СССР, в който играеше главната роля, бе оценена като една от най-добрите актриси за 1984 година).
— Това е проблем на всички времена: различна възраст, различни поколения, различно схващане за живота. Никога не трябва да се забравя, че децата мислят по-различно, отколкото родителите. Даваме им най-доброто според нас. И изведнъж разбираме, че те не искат да го вземат изцяло, а като че ли нарочно предпочитат по-лошото. Дали обаче това, което ние смятаме за лошо, е лошо наистина? А колкото до Кристина — като майка съм горда, че моята дъщеря, която има много приятели и възможности да прекара интересно времето си, се старае да бъде колкото може по-дълго с мен.
—Как оценявате значението на музиката в живота на съвременното човечество, нейното влияние върху младежта? Може ли тя да реши някакви проблеми в света?
— Класическата музика винаги е била просветителско изкуство. За развитието на духовния облик на човека тя е също толкова необходима, колкото и литературата. Човек, който не чете и не слуша класика, според мен е осакатен. А колкото до поп-музиката, то тя затова именно е и „поп“, защото е приспособена към днешния ден (дори ако някои неща се задържат за известно време, то е не задълго). Поп-музиката е ритъмът на съвременния живот. Тя е по-агресивна и активна, предназначена е за младите. Та нали не можеш да играеш аеробика под звуците на „Лунната соната“
Тази музика е необходима на младежта така както последните новини от телевизията или сутрешните вестници. Днес младите непрекъснато четат, те буквално се къпят в информация. За тях музиката е също информация, която дава определен темп и тонус: или те изтощава, или те кара да се движиш.
— Има ли музика, която не приемате?
— Аз съм против крайностите, против антимузиката, в която няма мелодия, а само ефект на отделяне от средата, от „масата“. Да се обръснеш до голо и да се боядисаш в синьо — това вече не е заради любовта към музиката, а заради рекламата. И изобщо, когато музиката превръща в индустрия, разходите са неизбежни. Така че аз съм против индустриализацията на музиката.
Разговора проведе Виталий Мелик-Карамов (кор. на АПН)
ПЕРЕВОД
ПРОТИВ ИНДУСТРИАЛИЗАЦИИ МУЗЫКИ
Интервью с Аллой Пугачевой
— Когда на Западе меня спрашивают: «Как „наша“ поп-музыка влияет на „вашу“?», я всегда отвечаю одинаково: «Я же не спрашиваю вас, как „наша“ музыка влияет на „вашу“. А она влияет — мелодиями, ритмами, русскими плясками. Достаточно вспомнить, что песня „Казачок“ легла в основу репертуара таких популярных групп, как „Чингисхан“».
Так говорит 35-летняя Алла Пугачева, советская суперзвезда поп-музыки. Тираж её пластинок составляет приблизительно двести миллионов экземпляров. Её песни любят, их слушают и поют как школьники, так и пожилые люди. Есть и те, кто её терпеть не может. Но равнодушных нет — а это еще одно доказательство её большого таланта.
В биографии Аллы Пугачевой нет каких-то необыкновенных страниц. Родилась в рабочем районе Москвы, окончила музыкальное училище, начала работать концертмейстером в цирковом училище, вышла замуж, родила дочь... Но все это время стремилась стать эстрадной певицей. И... стала. Неожиданно для большинства специалистов она получила широкое признание, особенно среди молодежи. Отношение молодых к ней хорошо известно. А каково отношение самой Пугачевой к ним?
— Алла, чего, по Вашему мнению, не хватает современной молодежи?
— Самостоятельности. Упору, упорства, когда нужно отстаивать собственное мнение. Только в молодости можно экспериментировать, совершенно не боясь ошибок. После этого бесстрашие как будто куда-то исчезает.
— Все ли, о чем Вы мечтали, когда Вам было 20 лет, сбылось?
— Всё.
— Мечтали ли Вы тогда о своей нынешней популярности?
— «Мечтала» — это не самое точное слово, но я как будто предчувствовала её. Верить в собственную славу нелепо. Но верить в себя — это уже совсем другое дело. Важно только, чтобы эта вера не перерастала в самоуверенность.
— Что Вы думаете о так называемой «проблеме отцов и детей»? Есть ли у Вас с Кристиной вопросы, в которых вы не находите понимания? (Дочь Аллы — 14-летняя Кристина Орбакайте — после выхода в СССР фильма «Чучело», в котором она сыграла главную роль, была признана одной из лучших актрис 1984 года).
— Это проблема всех времен: разный возраст, разные поколения, разное понимание жизни. Никогда нельзя забывать, что дети мыслят иначе, чем родители. Мы даем им все самое лучшее, по нашему мнению. И вдруг понимаем, что они не хотят брать это целиком, а как будто нарочно выбирают то, что похуже. Но так ли плохо на самом деле то, что мы считаем плохим? А что касается Кристины — как мать я горжусь тем, что моя дочь, у которой много друзей и возможностей интересно проводить время, старается как можно дольше быть со мной.
— Как Вы оцениваете значение музыки в жизни современного человечества, её влияние на молодежь? Может ли она решить какие-то проблемы в мире?
— Классическая музыка всегда была просветительским искусством. Для развития духовного облика человека она необходима так же, как и литература. Человек, который не читает книг и не слушает классику, на мой взгляд, обкраден и духовно осажден. А что касается поп-музыки, то она потому и называется «поп», что приспособлена к сегодняшнему дню (даже если некоторые вещи задерживаются в памяти, то ненадолго). Поп-музыка — это ритм современной жизни. Она более агрессивна и активна, она предназначена для молодых. Ведь не можешь же ты заниматься аэробикой под звуки «Лунной сонаты»!
Эта музыка необходима молодежи так же, как последние новости по телевизору или утренние газеты. Сегодня молодые непрерывно читают, они буквально купаются в информации. Для них музыка — это тоже информация, которая задает определенный темп и тонус: она либо изматывает тебя, либо заставляет двигаться.
— Есть ли музыка, которую Вы принципиально не принимаете?
— Я против крайностей, против антимузыки, в которой нет мелодии, а есть только эффект обособления от среды, от «массы». Побриться наголо и покраситься в синий цвет — это уже делается не ради любви к музыке, а ради рекламы. И вообще, когда музыка превращается в индустрию, духовные потери неизбежны. Так что я категорически против индустриализации музыки.
Разговор провел: Виталий Мелик-Карамов (корр. АПН).
Пулс. — София, Болгария, 1985. — 3 сентября (№ 36)
|
|
|
|