|
Жената днес (Болгария) 8-75
Песента — спътник и приятел
На тазгодишния единадесети фестивал на естрадната песен „Златният Орфей" се запознахме с изкуството на двама ярки изпълнители — Алла Пугачова — СССР, и Карл Уейн — Великобритания.
Голямата награда на „Златният Орфей" за втори път в историята на фестивала беше завоювана от представител на Съветския съюз — Алла Пугачова, млада, все още непозната певица, която прави първите стъпки в международната кариера. Артистичният й маниер на пеене показва нови насоки в развитието на съветската естрада. Още след първото изпълнение на певицата — „Песен за Ленинград" от Ангел Заберски, тя се наложи като една от любимките на фестивала, за да достигне един връх на актьорско, и певческо майсторство с песента „Арлекино" на Емил Димитров.
В непринуден разговор певицата прояви отлично чувство за хумор. Запитах я за респектиращата фамилия Пугачова, която в съзнанието ни се свързва с въстанието на Емелян Пугачов от руската история.
— Доколкото ми е известно от историята — шеговито отговори певицата, — Пугачов е оставил много деца... Аз по натура съм спокойна и уравновесена, така че на „Златният Орфей“ едва ли ще предизвикам революция.
Отговорът й беше скромен, но неточен, защото Пугачова предизвика истинско вълнение сред публиката и журито с изпълнението на своите песни в конкурсната програма. „Песен за Ленинград“ се оказа една от най-популярните и обичани песни в Съветския съюз, включена в репертоара на много естрадни певци. Песента „Арлекино“ се изпълняваше за първи път от Пугачова пред публика.
А. Пугачова се оказа особено взискателна към своя репертоар. Тя обича да избира новото, сложното, интересното, да го опитва и едва тогава да го представи пред слушателите. Нейните песни при всяко изпълнение имат различен мизансцен. На гала-концерта на лауреатите Пугачова показа изключителна съобразителност и артистичност. Когато носителят на първа награда, англичанинът Карл Уейн, обяви, че ще повтори изпълнението си в знак на уважение към носителката на Голямата награда, Алла Пугачова се включи в мизансцена на изпълнителя, запя с него, за да се получи един изключителен синхрон на двама големи певци.
— Различните импровизации могат да утвърждават едно и също чувство, една и съща идея — продължи да обяснява Пугачова. — Това правило е закон в изпълнението на моите песни: да не омръзваме на публиката, да не изглаждаме винаги по един и същи начин. Може би в това се крие и силата на истинския изпълнител, но аз съм още много млада и неопитна, за да си позволя да правя такива обобщения.
Алла Пугачова изрази радостта си от срещите и творческите контакти с останалите естрадни певци и по-специално от кавалерството на носителя на първа награда — Карл Уейн.
След раздаването на наградите запитах Уейн доволен ли е от фестивала. Ето неговия отговор: „Толкова бях смутен от името и популярността на „Златният Орфей“, че при пристигането си не се надявах на нищо. Освен може би, че моето изпълнение ще бъде една репетиция за участие в бъдещи конкурси. Колкото до Пугачова, тя е чудесна. Голямата награда на „Златният Орфей" не можеше да принадлежи на никой друг.
Помолих и Пугачова да сподели чувствата, които я вълнуват от получаването на високото отличие:
— Получавайки Голямата награда — „Златният Орфей“, аз изпитвам не само радост, но и чувство за отговорност. Това досега е най-голямото признание в моя живот, което ме задължава да работя още повече и по-добре, за да нося радост на хората с хубави песни. Защото песента е верен спътник и приятел на човека.
МАРИН БОНЧЕВ
ПЕРЕВОД
Песня — спутник и друг
На нынешнем, одиннадцатом фестивале эстрадной песни «Золотой Орфей» мы познакомились с искусством двух ярких исполнителей — Аллы Пугачевой из СССР и Карла Уэйна из Великобритании.
Главную награду «Золотого Орфея» во второй раз за историю фестиваля завоевал представитель Советского Союза — Алла Пугачева, молодая, еще неизвестная певица, делающая первые шаги в международной карьере. Ее артистическая манера пения показывает новые направления в развитии советской эстрады. Уже после первого исполнения певицы — «Песня о Ленинграде» Ангела Заберского — она утвердилась как одна из любимиц фестиваля, чтобы затем достичь вершины актерского и певческого мастерства с песней Эмила Димитрова «Арлекино».
В непринужденной беседе певица проявила отличное чувство юмора. Я спросил ее о внушительной фамилии Пугачева, которая в нашем сознании связана с восстанием Емельяна Пугачева из русской истории.
— Насколько мне известно из истории, — шутливо ответила певица, — Пугачев оставил много детей... Я по натуре спокойная и уравновешенная, так что на «Золотом Орфее» едва ли вызову революцию.
Ее ответ был скромным, но неточным, потому что Пугачева вызвала настоящее волнение среди публики и жюри исполнением своих песен в конкурсной программе. «Песня о Ленинграде» оказалась одной из самых популярных и любимых песен в Советском Союзе, вошедшей в репертуар многих эстрадных певцов. Песня «Арлекино» исполнялась Пугачевой перед публикой впервые.
А. Пугачева оказалась особенно требовательной к своему репертуару. Она любит выбирать новое, сложное, интересное, пробовать его и лишь затем представлять слушателям. Ее песни при каждом исполнении имеют различный мизансценический рисунок. На гала-концерте лауреатов Пугачева проявила исключительную находчивость и артистичность. Когда обладатель первой премии, англичанин Карл Уэйн, объявил, что повторит свое выступление в знак уважения к обладательнице Главной премии, Алла Пугачева включилась в мизансцену исполнителя, запела вместе с ним, и получилось исключительное созвучие двух больших певцов.
— Разные импровизации могут утверждать одно и то же чувство, одну и ту же идею, — продолжала объяснять Пугачева. — Это правило для исполнения моих песен является законом: не надоедать публике, не исполнять все всегда одним и тем же способом. Возможно, в этом и кроется сила настоящего исполнителя, но я еще слишком молода и неопытна, чтобы позволять себе такие обобщения.
Алла Пугачева выразила радость по поводу встреч и творческих контактов с другими эстрадными певцами и особенно по поводу галантности обладателя первой премии — Карла Уэйна.
После вручения наград я спросил Уэйна, доволен ли он фестивалем. Вот его ответ:
«Я был так смущен именем и популярностью “Золотого Орфея”, что по приезде не надеялся ни на что. Разве что на то, что мое выступление станет репетицией участия в будущих конкурсах. Что касается Пугачевой, она великолепна. Главная награда “Золотого Орфея” не могла принадлежать никому другому».
Я попросил и Пугачеву поделиться чувствами, которые волнуют ее после получения высокого отличия:
— Получая Главную награду — «Золотой Орфей», я испытываю не только радость, но и чувство ответственности. Это пока что самое большое признание в моей жизни, которое обязывает меня работать еще больше и лучше, чтобы приносить людям радость хорошими песнями. Ведь песня — верный спутник и друг человека.
Марин Бончев
Жената днес. — София (Болгария), 1975. — № 8 (август)
|
|
|
|
